Често задавани въпроси:
Имаме списък с често задавани въпроси, които се надяваме да ви помогнат да отговорите на някои от по-често срещаните.
Кои места в страната попадат в списъка на допустимите за финансиране по ПРСР селски райони?
В страната има общо 264 общини, от които 231 са определени административно като селски общини. Всички населени места в рамките на дадена селска община попадат в списъка на селските райони и са допустими за финансиране по ПРСР, независимо дали са със статут на град или село.
По областни центрове, селските общини са разпределени както следва:
Област Благоевград – Банско, Белица, Гоце Делчев, Гърмен, Кресна, Петрич, Разлог, Сандански, Сатовча, Симитли, Струмяни, Хаджидимово, Якоруда.
Област Бургас – Айтос, Камено, Карнобат, Малко Търново, Несебър, Поморие, Приморско, Руен, Созопол, Средец, Сунгурларе, Царево.
Област Варна – Аврен, Аксаково, Белослав, Бяла – Варна, Ветрино, Вълчи дол, Девня, Долни Чифлик, Дългопол, Провадия, Суворово.
Област Велико Търново – Елена, Златарица, Лясковец, Павликени, Полски Тръмбеш, Стражица, Сухиндол.
Област Видин – Белоградчик, Бойница, Брегово, Грамада, Димово, Кула, Макреш, Ново село, Ружинци, Чупрене.
Област Враца – Борован, Бяла Слатина, Козлодуй, Криводол, Мездра, Мизия, Оряхово, Роман, Хайредин.
Област Габрово – Дряново, Севлиево, Трявна.
Област Добрич – Балчик, Генерал Тошево, Добрич-селска, Каварна, Крушари, Тервел, Шабла.
Област Кърджали – Ардино, Джебел, Кирково, Крумовград, Момчилград, Черноочене.
Област Кюстендил – Бобов дол, Бобошево, Кочериново, Невестино, Рила, Сапарева баня, Трекляно.
Област Ловеч – Априлци, Летница, Луковит, Тетевен, Троян, Угърчин, Ябланица.
Област Монтана – Берковица, Бойчиновци, Брусарци, Вършец, Вълчедръм, Георги Дамяново, Лом, Медковец, Чипровци, Якимово.
Област Пазарджик – Батак, Белово, Брацигово, Велинград, Лесичово, Панагюрище, Пещера, Ракитово, Септември, Стрелча, Сърница.
Област Перник – Брезник, Земен, Ковачевци, Радомир, Трън.
Област Плевен – Белене, Гулянци, Долна Митрополия, Долни Дъбник, Искър, Кнежа, Левски, Никопол, Пордим, Червен бряг.
Област Пловдив – Брезово, Калояново, Карлово, Кричим, Куклен, Лъки, Марица, Перущица, Първомай, Раковски, Родопи, Садово, Сопот, Стамболийски, Съединение, Хисаря.
Област Разград – Завет, Исперих, Кубрат, Лозница, Самуил, Цар Калоян.
Област Русе – Борово, Бяла – Русе, Ветово, Две Могили, Иваново, Сливо поле, Ценово.
Област Силистра – Алфатар, Главиница, Дулово, Кайнарджа, Ситово, Тутракан.
Област Сливен – Котел, Нова Загора, Твърдица.
Област Смолян – Баните, Борино, Девин, Доспат, Златоград, Мадан, Неделино, Рудозем, Чепеларе.
София – област – Антон, Божурище, Ботевград, Годеч, Горна Малина, Долна баня, Драгоман, Елин Пелин, Етрополе, Златица, Ихтиман, Копривщица, Костенец, Костинброд, Мирково, Пирдоп, Правец, Самоков, Своге, Сливница, Чавдар, Челопеч.
Област Стара Загора – Братя Даскалови, Гурково, Гълъбово, Мъглиж, Николаево, Опан, Павел Баня, Раднево, Чирпан.
Област Търговище – Антоново, Омуртаг, Опака, Попово.
Област Хасково – Ивайловград, Любимец, Маджарово, Минерални бани, Свиленград, Симеоновград, Стамболово, Тополовград, Харманли.
Област Шумен – Велики Преслав, Венец, Върбица, Каолиново, Каспичан, Никола Козлево, Нови Пазар, Смядово, Хитрино.
Област Ямбол – Болярово, Елхово, Стралджа, Тунджа.
Кои места в страната могат да бъдат класифицирани като „селища с развит масов туризъм“?
В рамките на този програмен период (2014-2020 г.) по подмярка 6.4.1 „Инвестиции в подкрепа на неземеделски дейности“ на „Програма за развитие на селските райони“ (ПРСР) няма да бъдат подпомагани проекти за създаване и/или развитие на туристически обекти и туристически услуги в населените места с развит масов туризъм. Съгласно Приложение № 16 към „Програма за развитие на селските райони“ 2014-2020, списъкът на населени места с развит масов туризъм включва: гр. Созопол; гр. Приморско; гр. Самоков; гр. Банско; гр. Несебър; гр. Балчик, а Списъкът на курортни комплекси: к.к. „Албена“, община Балчик; Ваканционно селище „Елените“, община Несебър; к.к. „Слънчев бряг“, община Несебър; ваканционно селище „Дюни“, община Созопол; к.к. „Международен младежки център – Приморско“, община Приморско; к.к. „Пампорово“, община Чепеларе; к.к. „Боровец“, община Самоков.
Как да определя дали моето предприятие е микро, малко или средно предприятие?
За целите на кандидатстването с проект, размерът на едно предприятие се определя според формалните критерии, определени в чл. 3 и чл. 4 от Закона за малките и средни предприятия (ЗМСП), които гласят:
„Чл. 3. (1) Категорията малки и средни предприятия включва предприятията, които имат:
- средносписъчен брой на персонала, по-малък от 250 души, и
- годишен оборот, който не превишава 97 500 000 лв., и/или стойност на активите, която не превишава 84 000 000 лв.
(2) От предприятията по ал. 1 малки предприятия са тези, които имат:
- средносписъчен брой на персонала, по-малък от 50 души, и
- годишен оборот, който не превишава 19 500 000 лв., и/или стойност на активите, която не превишава 19 500 000 лв.
(3) От предприятията по ал. 1 микропредприятия са тези, които имат:
- средносписъчен брой на персонала, по-малък от 10 души, и
- годишен оборот, който не превишава 3 900 000 лв., и/или стойност на активите, която не превишава 3 900 000 лв.
Чл. 4. (1) При изчисляване на данните по чл. 3 се взема предвид дали предприятието е независимо, дали e предприятие партньор по смисъла на ал. 3, или е свързано предприятие по смисъла на ал. 5.
(2) Независимо предприятие е всяко предприятие, което не е предприятие партньор по смисъла на ал. 3 и не е свързано предприятие по смисъла на ал. 5.
(3) Предприятия партньори са предприятията, които не са свързани предприятия по смисъла на ал. 5 и между които съществува следното отношение: едно от предприятията притежава самостоятелно или заедно с едно или повече свързани предприятия от 25 до 50 на сто от капитала или от броя на гласовете в общото събрание на друго предприятие.
(4) Едно предприятие се смята за независимо и в случаите, когато негови предприятия партньори са следните лица:
- инвестиционни дружества;
- дружества за рисково инвестиране;
- физически лица, които обичайно рисково инвестират индивидуално или съвместно в предприятия, които не са публични дружества по смисъла на чл. 110 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа (бизнес-ангели), при условие че общата им инвестиция в едно предприятие не превишава 2 400 000 лв.;
- висши училища или изследователски центрове;
- институционални инвеститори, включително регионални фондове за развитие;
- общини с брой на жителите под 5000 души и с годишен бюджет, който не превишава 19 000 000 лв.
(5) Свързани предприятия са предприятията, между които съществува някое от следните отношения:
- едното предприятие притежава повече от половината от броя на гласовете в общото събрание на другото предприятие;
- едното предприятие има право да назначава или освобождава повече от половината от членовете на изпълнителния, управителния или надзорния орган на другото предприятие;
- едното предприятие има право да упражнява решаващо влияние върху другото предприятие по силата на договор, сключен между тях, или на клауза в неговия устав, учредителен договор или друг учредителен акт;
- предприятие, което е акционер, съдружник или член в друго предприятие, контролира самостоятелно повече от половината от броя на гласовете в общото събрание на това предприятие по силата на споразумение с други акционери, съдружници или членове.
(6) Не е налице решаващо влияние по ал. 5, т. 3 върху предприятието, в случай че лицата, посочени в ал. 4, не участват пряко или косвено в управлението на предприятието, без с това да се нарушават техните права на съдружници или акционери.
(7) Предприятия, които осъществяват чрез едно или повече други предприятия или чрез лице по ал. 4 някое от отношенията по ал. 5, се смятат за свързани предприятия.
(8) Предприятия, осъществяващи помежду си някое от отношенията по ал. 5, чрез физическо лице или група от физически лица, които действат съвместно, се считат също за свързани предприятия, ако извършват своята дейност или част от нея на същия съответен пазар или вертикално свързани пазари.
(9) С изключение на случаите по ал. 4 едно предприятие не може да се смята за предприятие по чл. 3, ако 25 на сто или повече от капитала или от броя на гласовете в общото събрание се контролират пряко или непряко, заедно или поотделно от един или повече държавни органи.
Притежавам стартиращо предприятие, което към момента няма сериозни приходи и активи. Мога ли да кандидатствам с проект и да получа финансиране?
Възможностите за финансиране на стартиращ бизнеспо европейските програми са значително по-ограничени, спрямо възможностите за финансиране на вече съществуващи предприятия с добра финансова история. Въпреки това, както ОП „Иновации и конкурентоспособност“, така и ОП „Развитие на човешките ресурси“ и по „Програма за развитие на селските райони“ има процедури, целящи да подкрепят стартиращите предприемачи.
По какъв начин бива изплащана безвъзмездната финансова помощ по проектите и има ли начин да получа авансово средства?
В зависимост от условията по конкретната финансираща програма, бенефициентите могат да получат авансово плащане в размер между 20% и 50% от одобрената безвъзмездна финансова помощ при стартирането на проекта си, и след представяне на банкова гаранция, обезпечаваща искания аванс по проекта. Останалата част от безвъзмездната помощ стандартно се изплаща на един или повече траншове (едно или повече междинни плащания и едно окончателно плащане) при постигане на определен етап на завършеност при изпълнението на проекта. Необходимо условие за усвояването, както на междинните, така и на окончателното плащане (след приключване изпълнението на проекта), е представянето на техническа документация (сключени договори, приемо – предавателни протоколи, техническа документация и др.) и разходооправдателни документи (фактури, платежни нареждания, банкови извлечения и др.), доказващи извършването на предвидените по проекта разходи.
Колко време отнема от подаването на проектното предложение до евентуалното му одобрение и подписването на договор за подпомагане?
Времето, необходимо за оценка на подадените проектни предложения, варира в зависимост от оперативната програма, условията по съответната процедура за кандидатстване, както и от общия брой подадени проекти по процедурата. При кандидатстването по оперативните програми срокът, в който се извършва оценката, обикновено се движи в границите от 4 до 6 месеца от крайния срок за кандидатстване по съответната процедура, а при кандидатстване по Програмата за развитие на селските райони срокът може да достигне и до една година.
Времето, необходимо за оценка на подадените проектни предложения, варира в зависимост от оперативната програма, условията по съответната процедура за кандидатстване, както и от общия брой подадени проекти по процедурата. При кандидатстването по оперативните програми срокът, в който се извършва оценката, обикновено се движи в границите от 4 до 6 месеца от крайния срок за кандидатстване по съответната процедура, а при кандидатстване по Програмата за развитие на селските райони срокът може да достигне и до една година.